Макар всички да сме опитвали многократно най-разнообразни версии на въпросния хот-дог, малцина знаят, при това често само откъслечни факти, относно произхода и историята на предпочитаната бърза закуска от малки и големи. Освен с кренвирш, както най-вече се предлага, сандвичът би могъл да бъде приготвен с варена наденица от свинско месо или смес от свинско и говеждо. Като изключим тривиалните добавки от кетчуп, майонеза и горчица, хот-догът може да бъде придружен от хрупкаво препечени парченца бекон, гарниран с пресни или мариновани зеленчуци, с различни сирена и най-разнообразни подправки.
Въпреки, че в САЩ се произвеждат и консумират най-голям брой от известните сандвичи, в исторически план страната се явява единствено кръстница на хот-дога. Смята се, че преди век и половина, франкфуртски месар пръв започва да произвежда и продава наденички, на които дава търговското наименование „Дакел“ /на немски език Dachshund/. В САЩ ги пренася немски емигрант, който през 1971 г. започва да ги продава под формата на сандвич, между две тънки филийки хляб. За кратко време закуската печели невероятна популярност, а германецът успява да продаде цели 3 684 наденички Дакел за една година.
През 1901 г., американецът Тед Дорган, работещ като илюстратор и карикатурист към нюйоркски вестник, забелязва, че вместо с обичайните филийки, продавач оформя сандвичите, използвайки малки хлебчета, които разполовява по дължина, за да постави наденичката. Силно впечатлен, Дорган решава да отрази с подобаваща илюстрация нововъведението, но тъй като не е сигурен в правилното изписване на наименованието на немски език, кръщава сандвича просто хот-дог.
През 1987 г. във Франкфурт, Германия отбелязва тържествено 500-годишнината на хот-дога, въпреки претенциите на австрийците, които смятат, че именно техните прословути наденички са неоспоримо доказателство за произхода на сандвича.
Е, защо пък да не се присъединим към празника днес?!
Ден на хот-дога
23 Юли