Навярно малцина знаят, че денят на Възкресение Христово се смята и за последния ден на прехода към същинската пролет и лятото – ден на окончателното пробуждане на природата. Затова и от векове в народните представи Великден е най-значимият пролетен празник. А днес, в понеделник, пристъпихме към първия от великите дни на Страстната неделя – седмицата, в която Христос завършва земния си път, изстрадва мъките и се разделя с човешката си същност.
Макар и да не сме в състояние да си позволим строго спазване на народните обичаи, свързани с всеки ден от наближаващия велик празник, обхванати от общото приповдигнато настроение, нека поне се опитаме да запазим жива в паметта си нашата, българската традиция за отбелязване на Великден.
На Велики понеделник обичаят повелява стопанките да извършат голямото Великденско почистване на дома, докато на Велика сряда и Велики четвъртък женската работа е забранена. Всъщност, Велики четвъртък е денят, посветен на боядисването на яйцата. Поверието гласи, че е необходимо да се боядисат повече, за да има достатъчно не само за домашните, но и за роднините, а и за всеки, който прекрачи прага на дома, тъй като ако всеки гост не бъде дарен с писано яйце, късметът може и да напусне къщата.
При наличието на толкова разнообразни бои и декорации, едва ли някой ще се опита да боядисва великденските яйца с някогашните природни багрила, но все пак, нека отбележим, че отварата от сушена коприва им придава нежен резедав цвят; сварените люспи от кромид лук – меден жълтокафяв оттенък, а за важната червена боя някога използвали изсушения, набран по Еньовден риган. Обичайно първо се боядисва червеното яйце, за което се вярва че носи целебна и магическа сила. Именно затова с него стопанката прави кръстов знак на челата на всички членове от семейството, започвайки от децата, след което го поставя на видно място, обикновено до домашната икона.
На Велики или Разпети петък също не е прието да се работи. Тогава се месят обредните хлябове и козунаци. По традиция, от Разпети петък до вечерта на Страстната събота постът е изключително строг – допуска се единствено хляб и вода. Докато в полунощ не забият тържествено камбаните и не настъпи същинският Великден. А под празничния звън, познати и непознати, всеки със запалена свещичка в ръка и озарено лице, се поздравяват с „Христос воскресе!“, отговаряйки: „Во истина воскресе!“. Казват, че ако навръх Великден, човек си пожелае нещо и е праведен, то непременно ще се сбъдне.
Великият ден Неделя слага край на Големите пости, започнали от Месни Заговезни. Идва ред на богатите трапези, на великденските дарове и, разбира се – на традиционното чукане с писаните великденски яйца – древен символ на безсмъртието и надеждата, съхранили идеята за възкресението.
Освен великденските козунаци, обичаят повелява на масата, подредена за празника, да присъстват задължителният обреден хляб, Великденската салата, а за основно – ястие от кокошка или агнешко.
И тъй като едва ли някой ще пропусне празничната зелена салата с краставица, репички, пресен лук и чесън, гарнирана с нарязани твърдо сварени яйца, предложението на Кулинарния календар е за едно по-различно и отново традиционно предястие – Агнешко мезе. Съвсем естествено ще добавим и не толкова популярната, но затова пък изключително вкусна Кокошка със зелен лук и ориз и разбира се – рецепта за Бърз козунак с бадемови и стафиди.
Весели празници!
