Обикновено, макароненото изделие с форма на квадрат или правоъгълник, се приготвя с плънка от доматен сос и сирене между тънките тестени листове паста. Но, популярното в цял свят ястие търпи десетки интерпретации и се сервира с месо, зеленчуци и сос Бешамел.
Смята се, че наименованието си ястието е получило от гръцка дума, означаваща буквално сач, която по-късно римляните заимстват, а впоследствие италианците кръщават с нея познатото ни днес кулинарно творение. Според други твърдения, произходът на понятието също се свързва с Древна Гърция, но този път думата е друга и означава тънък лист тесто. Всъщност, човекът е консумирал различни, наподобяващи предимно вида на днешната юфка изделия още преди повече от 4 000 години. От друга страна, вече сме наясно по въпроса, че доматът е пристигнал от Новия свят, така че много е възможно, пастите и ястията с домати, каквото е и лазанята, да датират от около 16-ти век.
Първоначално приготвяли лазаня в специални съдове без дръжки, в които подреждали отделните тестени листове, а между тях добавяли плънка от рагу и пармезан. В Лигурия разнообразили традиционната лазаня с песто. Другаде ястието придобивало свеж зелен нюанс от добавеното пюре от спанак.
През 16-ти век рецептата била заимствана от поляците, които с малко допълнителни изменения, сътворили известното като типично за полската кухня ястие лазанки.
Оригиналното тесто за лазаня е задължително от твърда пшеница. В съвременния си вид, по правило, ястието се приготвя с 6 кори, между които плънката е от кайма, гъби и други зеленчуци, а най-отгоре се поръсва с настърган пармезан и няколко бучици масло. За отбелязване е, че пармезанът е характерен единствено за класическата лазаня болонезе, от която са изключени сирена като рикота или моцарела, използвани в други райони на Италия.
При наличието на готови кори, няма причина да не внесем италиански привкус на вечерната трапеза, сервирайки ароматна лазаня, придружена от бутилка хубаво червено вино, в чест на празника!
