Днес Кулинарният календар е определил за празник на много популярна кулинарна находка, датираща от 18 век. Знаете ли, че името си сандвичът дължи на английският граф Джон Монтагю, четвърти граф на Сандуич?! Според различни източници, графът обичал да играе карти, бил изключително вглъбен в работата си или пък често ходел на лов… По каквато и да било причина, той категорично отказвал да прекъсва заниманията си с хранене на традиционната английска трапеза и често поръчвал да му донесат просто парче печено месо или сирене между две филии хляб. Постепенно всички около него започнали да харесват идеята и охотно се присъединявали към начина му на хранене.
Днес, особено в големите забързани градове, сандвичът се е превърнал в неразделна част от културата на хранене. Безспорно, най-големите световни производители са веригите "Макдоналдс", „Събуей“ и „Бъргър Кинг“.
Въпреки огромното разнообразие, което цари в света на сандвичите, в САЩ съществуват някои типични регионални разновидности, които заслужават внимание. Като характерните за Чикаго сандвичи с говеждо по италиански или тези, от Милуоки – с колбаси и кисело зеле. В Лос Анжелис хапват сандвича с френски дресинг, а в Ню Орлийнс го приготвят по италиански – с шунка, салам, Мортадела, маслини и много чесън. Любопитно е да отбележим, че за американската армия е разработен специален сандвич с годност цели 3 години. А едно от най-скъпите кулинарни превъплъщения на иначе обикновената закуска откриваме в Лондон. Срещу 85 британски лири, при това от супермаркет, можем да се насладим на истински шедьовър – сандвич с парче мраморно говеждо, резен гъши дроб, майонеза от трюфели, сирене Бри де мо, рукола, черен пипер и домати чери.
