Съществуват не напълно доказани твърдения, че думата “julep” произлиза от персийското название на цветето роза. Известно е, че в горещините, някогашните английски пътешественици, втурнали се да обиколят целия познат и непознат свят, обичали да пият розова вода с добавени ароматни листа от мента или джоджен, сервирани в чаша, пълна с натрошен лед. От Близкия и Средния Изток, неукротимите британски офицери пренесли ароматната вода и на Американските континенти, като за по-сигурна защита срещу евентуални болести, подправяли напитката със солидно количество бренди.
В края на 18-ти век джулепът достигнал и до Западна Вирджиния, където брендито било заменено с уиски, така че в познатия днес вариант за приготвяне на коктейла, в него присъстват добрият бърбън, леко подсладен със захар, ментата и, разбира се, много от ситно натрошения лед.
Често барманите разнообразяват оригиналната рецепта, добавяйки сок от боровинки, лайм или плодов сорбет, а избягващите алкохола и децата с наслада консумират безалкохолния джулеп – ледена смес от цитрусов сок и ментов сироп.
И, все пак, нека поне на празника, отдадем заслуженото на традиционната рецепта за приготвянето на оригиналния ментов джулеп, леко смачквайки няколко стръка прясна мента с 1 чаена лъжичка пудра захар, добавяйки 2 чаени лъжички вода и 80 мл хубав бърбън. Достатъчно е да напълним чашата с натрошен лед, да изсипем приготвената смес, да боднем коктейлната сламка и … да се насладим на свежата напитка!
