Мексиканската напитка, дестилирана от ферментиралия сок, извлечен от сърцевината на синьото агаве, е била позната още около 250-300 г.пр.н.е., когато ацтеките, населявали Мексико, приготвяли от растението високо почитаното церемониално вино. Наименованието си, означаващо „вулкан“ на езика нахуатл, напитката носи заедно с града, в който се произвежда вече повече от 200 години. Смята се, че през 1519 г., когато испанците завладяват Мексико, запознават местните с метода на дестилация. Те установяват, че е напълно възможно прилагането му към познатия, събиран от индианците сок от агаве и така се превръщат в първите най-вероятни производители на прототипа на днешната текила.
Едно уточнение - познати са около 400 вида агаве, повечето от които служат за производството на мескал – т.е. типичните мексикански спиртни напитки – посестрими на текилата. Но само дестилатът на сок от синьото агаве представлява познатата днес текила, чието серийно производство започва в началото на 19-ти век. Тя притежава силен аромат на билки, а някои видове се приготвят с дъх на ванилия, канела, джинджифил и др.
Приветстваме идеята на Кулинарния календар да отбележим празника на текилата с чаша Текила сънрайз, Маргарита, следобеден коктейл от мартини с текила, а защо не и с освежаващата Текила Бум или огнения, типично мексикански El desierto, в който сме добавили доматен сок и табаско. Наздраве!
