Някак не можем да отминем с мълчание 22 април – ден, в който над един милиард от населението на Земята, в 175 страни, участва в различни организирани и спонтанни събития, за да отбележи Празника на планетата. Та нима без щедростта й щяхме да си позволим и невероятното кулинарно разнообразие?! Дали без безценните дарове на природата щяхме да имаме възможността да се насладим на наглед обикновеното, но всъщност – сравнимо с произведение на изкуството ястие, като фрикасето, например?!
В книгите с рецепти то се появява през 18-ти век като истинска класика в кулинарията, отдавна негласно определено като непреходно гастрономическо богатство. Традиционно, фрикасето представлява вид яхния от пилешко месо със сос, макар често за приготвянето му да се използват и телешкото, и дори агнешкото месо. И, ако принципът на сътворяване на вкусното ястие е неизменен, то съществуват стотици варианти, благодарение на които всяко блюдо се радва на характерен собствен вкус, а пък всяка домакиня с гордост има право да заяви, че го е сготвила по собствена рецепта!
Веднага след избора на месото – обикновено пилешко или телешко и много по-рядко агнешо – идва ред на технологията по варенето му. Дали е необходимо да се залее директно с топла вода или пък процесът да започне със потапянето му в студена, а впоследствие периодично да бъде отстранявана пяната?! Отговорът на чревоугодниците е да се приложи трети вариант – месото се поставя в тенджера, залива се със студена вода, добавя се морска сол и тънка стуя оцет и се изчаква да заври, след което течността се изхвърля, месото се изплаква и едва тогава се преминава към същинското варене, отново в студена вода, но с участието на ароматни подправки и зеленчуци. Процедурата определено отнема повече време, но ценителите твърдят, че напълно си заслужава!
И сгъстяването на соса има своите тънкости. Дали ще бъде бял – с брашно, масло и част от този, получен при варенето на месото, който ще сгъстим впоследствие със смес от разбити в сметана жълтъци. Или ще предпочетем да добавим жълтъците към вече частично сгъстения с нишесте сос, а сметаната ще сложим точно преди да сервираме.
А, всъщност, как ще сервираме фрикасето? Само като крехко ароматно месо в компанията на варен ориз или картофи? Или ще се доверим на традицията и докато приготвяме месото, ще добавим задушени гъби и малки, предварително глазирани лукчета, с което ще превърнем ястието в леко и ефирно творение? Изборът отново е в ръцете на домакинята!
