В класическия си вариант, салатата съдържа задължителните пшеничени крутони, зелена салата /маруля или Айсберг/ и настъргано сирене Пармезан. Подправена е, обаче, със специален сос – същността на рецептата! Той представлява дресинг от Цезар-майонеза, която се приготвя непосредствено преди сервиране от суров пресен яйчен жълтък, разбит със зехтин, с добавка от чесън, лимонов сок и сос Уорчестър. В класическия си вид салатата е доста лека и точно по тази причина много често се предлага в по-калоричния вариант – с нарязано твърдо сварено яйце или късчета пържено пилешко.
Името на известната в цял свят салата няма нищо общо с Юлий Цезар! Кръстена е на създателя си – италиано-американски майстор готвач на име Цезар /Чезаре/ Кардини, който през периода на 20-те до 40-те години на XX-ти век, е собственик на няколко ресторанта в Тихуана – Мексико – идеалното място за избягване на ограниченията, свързани със Сухия режим. Говори се, че салатата Цезар се е появила за пръв път на 4 юли 1924 г., когато в Деня на независимостта хората искали да пируват, а в кухнята на ресторанта не било останали почти никакви продукти.
Според дъщерята на Кардини, един от вариантите на салатата е дело на чичо й Алекс. Докато баща й държал оригиналната рецепта да се приготвя без аншоа /ефирният дъх на риба е постигнат единствено с добавянето на сос Уорчестър, в който има аншоа/, неговият брат предпочитал присъствието на крехките рибни парченца. Така се превърнал в създател на салатата Авиатор – т.е. оригинална салата Цезар с добавена аншоа.
Не можем да пренебрегнем и признанието, което салата Цезар получава през 1953 г. от Обществото на епикурейците в Париж: „Това е най-добрата рецепта, която се е появила в Америка през последните 50 години“.
18 Април