Денят на филе миньон

Филе миньон е термин, възприет от френската кухня и в общия случай представлява сочна телешка пържола, макар че именно във Франция, ако не уточните вида на месото, по-вероятно е да Ви сервират ястие със свинско филе. Деликатното парче месо се получава от съвсем ограничен периметър от двете страни на гръбначния стълб на задължително младо животно и обикновено е не повече от 2.5 до 4 кг от общата му месна маса. Филето е изключително крехко и нежно, тъй като в тази част месото съдържа по-малко съединителна тъкан, но затова пък е и значително по-скъпо струващо.
Обикновено се приготвя на скара, грил или тиган, като в доста рецепти се предвижда увиването му в бекон, за по-богат вкус, както и за запазване на месните сокове по време на готвенето.  Традиционно, в европейските и американските ресторанти, филе миньон се сервира най-често в сметанов сос с аромат на коняк, с цели зрънца пипер или с редуциран винен сос.
Майсторското приготвяне на филе миньон предвижда в началото парчето месо за кратко да бъде буквално обжарено от всички страни на много силен огън, след което температурата да бъде намалена, до пълна готовност на ястието.
Едно от най-известните блюда с филе миньон е прословутият, при това не само във френската кухня, „Стек Росини“ – създаден специално за великия композитор от френски майстор-готвач. Ястието представлява истинска симфония от аромати и вкусове, тъй като сочното и крехко телешко филе е в компанията на парче гъши дроб, сотиран непосредствено преди поднасянето му върху канапе от изпържен в масло хляб, заедно с апетитен резен черен трюфел, а цялото невъобразимо пиршество на сетивата е глазирано със сос Мадейра.
Е, понеже гъшият дроб и черният трюфел са малко проблематични, какво ще кажете да отбележим празника с оригинална рецепта за не по-малко вкусно Филе миньон от свинско с горчица и зелени маслини?