Съдържанието в чинията - ключ към дълголетие

Рубрика: 

Пробиотици и пребиотици

Съвсем не са случайни многобройните изследвания на учените от цял свят върху хранителния режим на дълголетниците с едничката цел – намирането на неопровержимо доказателство за фундаменталната връзка между храненето и функционирането на човешкия организъм.
Всъщност, именно съдържанието в чиниите ни обуславя съпротивителните ни сии спрямо всевъзможни агресии, нашия динамизъм и дори психиката ни. Антиоксидантите, витамините и минералите, съдържащи се най-вече в растителните храни, помагат на организма ни да се бори със свободните радикали, смятани за причинители на голяма част от заболяванията, както и за остаряването на човешките клетки. Други важни съставки на хранителните продукти са специфичните мастни киселини – прословутите омега-3 и омега-6, пробиотиците и пребиотиците, които участват активно в механизмите на клетъчната и имунната защита.
Кои са полезните за организма ни вещества? Къде да ги открием? С какво би било най-добре да напълним чиниите?
Безспорно важна е ролята на фитовеществата. Към тях спадат:
Антоцианите – пигменти с антиоксидантни и противовъзпалителни свойства, които се съдържат в черния чай, черното грозде, горските плодове, червеното вино.
Флавоноидите /полифеноли/ - антиоксидантните вещества, които откриваме в ябълките, цитрусовите плодове, лука, марулите, доматите, чая, виното.
Каротеноидите – антиоксидантни пигменти в морковите, доматите, кайсиите, пъпешите, зелените салати.
Серните съставки – Те също притежават антиоксидантни свойства, за които се смята, че действат превантивно при някои ракови заболявания. Откриваме ги в зеле, броколи, ряпа, лук, чесън.
Фитостеролите – В естествен вид те присъстват в растителните масла /царевично, слънчогледово, соево, от гроздови семки/ и като добавка в някои маргарини. Основната им функция е да понижават нивата на лошия холестерол.
Изофлавините /фито-естрогени/ - снижават количеството на мазнините в кръвта и намаляват риска от сърдечно-съдови заболявания и някои видове рак. Съдържат се най-вече в храните, произведени от соя – соево мляко, брашно, различни протеинови продукти.
Не по-малко внимание следва да обърнем и на ценните мастни киселини. Известно е, че омега-3 разреждат кръвта и предпазват от сърдечно-съдови проблеми. Откриваме ги в мазните риби, обитаващи студените морета; в ореховите ядки, в соевото и лененото семе, в пшеничните кълнове. Омега-6 намаляват мазнините в кръвта и осигуряват защита за функционирането на сърдечния мускул. Съдържат се в растителните масла – слънчогледово, царевично, соево, орехово – както и в патешката мас.
Една важна подробност – моно-ненаситените мастни киселини са жизнено необходими за регулирането на мастните киселини, така че не бива да пренебрегваме зехтина, фъстъченото масло, маслото от рапица, бадемите, маслините и авокадото.
Непрекъснато четем и слушаме, че всеки ден, при всяко хранене, задължително трябва да предвиждаме храни, съдържащи основните витамини С, Е, В9, А.
Витамин С е антиоксидантът, който се съдържа в най-големи количества в цитрусовите плодове, кивито, ягодите, касиса, зелето, чушките, магданоза.
Витамин Е – друг важен антиоксидант, откриваме в растителните масла /слънчогледово, царевично, от гроздови семки/, но необходимата дневна доза можем да получим и от шепа бадеми, лешници или зелените зеленчуци.
Витамин В9, който доказано предпазва от сърдечно-съдови заболявания, се съдържа в черния дроб, маята, зелето, спанака, пшеничните кълнове.
Витамин А можем да си доставим от черния дроб, жълтъка, маслото и сирената, а важният провитамин А, известен като бета-каротен, който се преобразува в организма ни във витамин А и също осъществява защитни функции, ще си набавим от морковите, кайсиите, мангото, пъпеша, червените чушки.
С особено значение за укрепване на съпротивителните сили на организма ни са пробиотиците и пребиотиците, както и някои минерали. Пробиотиците или живите млечно-кисели бактерии, които се съдържат в киселото мляко и кефира, са изключително полезни за чревната флора и подпомагат активно елиминирането на токсините. Пребиотиците действат върху чревната флора чрез подпомагане развититето на пробиотиците. Представляват захари и цеулоза, извлечени от лука, аспержите, артишока и добавени към киселите, пресните млека и захарта.
И накрая, да отдадем заслуженото на селена, цинка и мангана – едни от най-мощните антиоксиданти в борбата със свободните радикали. Тяхната защита можем да си осигурим, похапвайки по-често морски дарове, пълнозърнести продукти, бобови растения, пшенични кълнове, лешници. 

Рейтинг: 

Average: 3.5 (4 votes)

Още по темата: 

Хранене и дълголетие

Полезната храна за дълъг живот

Нова публикация на екип от Академията на науките в Ню Йорк потвърждава важната връзка между храненето и продължителността на живота. 

Рибата – обещание за здраве и дълголетие

Риба за по-дълъг живот и добро здраве

Ново неоспоримо доказателство: редовната консумация на риба увеличава продължителността на живота и предпазва от сърдечно-съдови заболявания.

10 СЪВЕТА ЗА ДЪЛГОЛЕТИЕ

Радост от съвчестния живот

Колко обикновено и по човешки звучат тези отдавна написани „правила“, за които сме изчели толкова научни обяснения, преливащи от термини и статистики! А всичко е много простичко и лесно изпълнимо – противно на странната ни склонност и непреодолим стремеж към усложняване и претворяване на изконните закони!  

С антиоксиданти срещу свободните радикали

Храни - естествен източник на антиоксиданти

Какво представляват свободните радикали, защо се появяват и до какво водят. Как действат антиоксидантите и кои са храните, от които можем да си ги набавим.  

Соята и предпазва, и лекува

Соята в кулинарията

 
Съвършен източник на белтъчини, витамини и толкова полезни елементи - ненапразно соята е заслужила определението „фабрика за енергия“. 

 
 
 

За контакти