Знаете ли, че дехидратацията на гроздето и превръщането му в стафиди се практикува от хиляди години! Първите сведения датират от 2000 г. пр. н. е. и сочат към Персия и Египет. Стафидите били високо ценени и от древните римляни, които дори ги присъждали като награда в различни спортни състезания.
Изсушените гроздови зрънца са с ниско съдържание на мазнини, но затова пък са важен източник на ценни хранителни вещества като желязо, мед, калций и антиоксиданти. В по-новата история стафидите печелят широка търговска популярност през 1873 г., когато гореща вълна унищожава стотици хектари лозя в Калифорния. Тогава, един от засегнатите производители излиза на пазара и предлага сушеното грозде под наименованието „перуански деликатес". А в наши дни на Калифорния се падат половината от световните доставки на стафиди!
Освен, че могат да се консумират в суров вид, стафидите намират широко приложение в готварството, сладкарството и дори пивоварството. Количеството на захари в стафидите е много повече от това, в свежото грозде – 67 до 72 процента от теглото им се пада на фруктозата и глюкозата, но макар и да съдържат витамин С, то е в значително по-малки количества отколкото в гроздето. Изключително полезни, стафидите представляват ценен източник на антиоксиданти, имат ниско съдържание на натрий и не съдържат холестерол. Изследвания доказват, че въпреки високата захарност, стафидите притежават способността да се справят успешно с неутрализирането на бактерия в устната кухина, причиняваща кариес и възпаление на венците.
Достатъчно аргументи, за да включваме по-често сладките златисти зрънца в ежедневното меню – просто шепа от тях – за тонус или като ароматна добавка, която определено придава на ястието или десерта специфичен екзотичен вкус!
