Макар всички да сме опитвали многократно най-разнообразни версии на въпросния хот-дог, малцина знаят, при това често само откъслечни факти, относно произхода и историята на предпочитаната бърза закуска от малки и големи. Освен с кренвирш, както най-вече се предлага, сандвичът би могъл да бъде приготвен с варена наденица от свинско месо или смес от свинско и говеждо. Като изключим тривиалните добавки от кетчуп, майонеза и горчица, хот-догът може да бъде придружен от хрупкаво препечени парченца бекон, гарниран с пресни или мариновани зеленчуци, с различни сирена и най-разнообразни подправки.
Въпреки, че в САЩ се произвеждат и консумират най-голям брой от известните сандвичи, в исторически план страната се явява единствено кръстница на хот-дога. Смята се, че преди век и половина, франкфуртски месар пръв започва да произвежда и продава наденички, на които дава търговското наименование „Дакел“ /на немски език Dachshund/. В САЩ ги пренася немски емигрант, който през 1971 г. започва да ги продава под формата на сандвич, между две тънки филийки хляб. За кратко време закуската печели невероятна популярност, а германецът успява да продаде цели 3 684 наденички Дакел за една година.
През 1901 г., американецът Тед Дорган, работещ като илюстратор и карикатурист към нюйоркски вестник, забелязва, че вместо с обичайните филийки, продавач оформя сандвичите, използвайки малки хлебчета, които разполовява по дължина, за да постави наденичката. Силно впечатлен, Дорган решава да отрази с подобаваща илюстрация нововъведението, но тъй като не е сигурен в правилното изписване на наименованието на немски език, кръщава сандвича просто хот-дог.
През 1987 г. във Франкфурт, Германия отбелязва тържествено 500-годишнината на хот-дога, въпреки претенциите на австрийците, които смятат, че именно техните прословути наденички са неоспоримо доказателство за произхода на сандвича.
Е, защо пък да не се присъединим към празника днес?!
