През 15-ти век Старият свят получава ценния зеленчук от Южна Америка и по-специално от района на Мексико, където, при археологически разкопки, учените са открили семена от растението на възраст над 5 000 г. В началото пиперът се разпространява бързо и успешно най-вече в пикантната си форма и едва през 18-ти век в Европа започват масирано отглеждане на сладките чушки с толкова разнообразни цветове и форма.
Много от нас някак са свикнали да добавят пиперките в почти всяко ястие, било то в свеж вид, печени или консервирани /от туршия например/. Оказва се, че е повече от добра идеята пиперът да бъде по-чест гост на трапезата ни. По съдържание на хранителни вещества той превъзхожда доматите и патладжаните, а по количество витамин С няма равен сред зеленчуците.
След като постепенно от зелено чушките започват да се обагрят в червено, жълто, оранжево или дори мастилено синьо, те натрупват каротин, рутин, витамините В1, В2, В6 и Е, както и никотинова, и фолиева киселина. Ценно е и наличието на минерални вещества, както и на калций, фосфор, цинк, йод, мед, желязо.
Пикантните до люти сортове възбуждат апетита, възпрепятстват развитието на атеросклероза, подобряват кръвоснабдяването на кожата, идеални са и в летния зной, и през зимните месеци.
Печени, мариновани, консервирани, изсушени или свежи и хрупкави, добавете щедро количество пиперки към днешното меню, в деня на техния празник! И нека по.често да се сещаме за полезното богатство, което ни предлагат!
