Поради широкото му разпространение и масово отглеждане, произходът на чесъна и до днес не е съвсем сигурен, но е прието да се смята, че родината му е из земите на Средна Азия. Любопитно е, че между представителите от семейството на лука, към което принадлежи, чесънът притежава най-висока концентрация на съединения, което го прави много по-силен и ценен във всяко отношение. Самият факт, че именно той се споменава и в Библията, и в Корана, свидетелства за голямото му значение като подправка и лечебно растение за древните цивилизации.
Чесънът е богат на витамин B6– регулатор на хормоналния баланс в организма, витамин B1 и витамин C, както и на изключително редкия и необходим за човека микроелемент - селен.
В древни времена, чесън отглеждали в Индия, където, обаче, заради силната му остра миризма, го използвали предимно за медицински цели, а не като храна или подправка. Съществуват доказателства, че култивирането на зеленчука е започнало някъде преди около 5 000 години. Той се оказва известен и високо ценен от римляни, асирийци, гърци, евреи и араби, а ранни сведения сочат, че е важна част от дневния хранителен прием на много египтяните – факт е, че открити египетски ръкописи от този период включват над 800 лекарства, 22 от които съдържат като основна съставка именно чесън. Зеленчукът е бил неразделна част от дневната дажба на работниците, строили пирамидите, с цел повишаване на издръжливостта и работоспособността им. И, въпреки, че не са открити доказателства за популярността му сред висшата класа в Древния Египет, при разкопките на гробницата на Тутанкамон, археолозите се натъкнали на нарочно поставени скилидки чесън. Забелязали присъствието му и в голяма част от саркофазите, върху клепачите и дори във вътрешността на мумиите, което и довело до предположения за ритуалното му значение.
Днес чесънът се използва широко в кулинарията, най-вече заради способността му да подчертава и подобрява ароматно-вкусовите качества на много други продукти. Много домакини, обаче, заради проблемния „дъх на чесън“ при консумацията му, са склонни да пренебрегват доказано полезния зеленчук, препоръчван при грип, общи инфекциозни заболявания и проблеми със стомашно-чревния тракт, за подпомагане развитието на нормалната чревна флора, за понижаване на артериалното налягане, като превантивно средство при атеросклероза и диабет. Но решението е намерено – не е напразно задължителното присъствие на магданоза в ястията, приготвяни с ароматния зеленчук!
И, всъщност, в състояние ли сте да си представите което и да е пикантно и истински вкусно ястие без присъствието на чесъна – нарязан, счукан, като компонент от маринатата или дори под формата на незаменимия чеснов сос?!
