Ден на Рецина

12 Юни
Производство на вино в Древна Гърция

Виното е дар от боговете и, съвсем естествено, Древна Гърция е негова люлка. Според античните хроники гръцките вина били възхитителни. Та нали знанието е идвало от първа ръка, от самия Дионисий. Постепенно божествената напитка се разпространила по цялото Средиземноморие и навсякъде в Европа, където климатичните условия били подходящи. Затова културата на виното е изключително европейска характеристика и неизменна част от християнската цивилизация.
Обособен център на древното винарство и винопроизводство някога били Егейските острови. Именно оттам идвали и най-хубавите вина. При разкопки, на остров Крит е открит глинен съд за пресоване на грозде на цели 3600 г. Знае се, че древните обичали да подслаждат виното с мед, както и да го ароматизират с билки. Но множество документи дават основание да се твърди, че при доброто вино преобладавал мирисът на смола. Още повече, че върху антични амфори /някои открити и край Созопол/ археолозите открили следи от смолата на средиземноморския бор – познатата пиния. Според легендата, самият Дионисий е разкрил тайната на хората, които ползвали смолата не само за запечатване на съдовете с вино, но и като естествен консервант, доказал антибактериалните си свойства. И днес, добавената борова смола във виното се счита за една от най-старите традиции във винопроизводството, а Кулинарният календар ни преведе през вековете, за да се спрем на най-популярното и специфично гръцко вино, празнуващо днес – Рецина. Безспорна е пряката му връзка с античните смолисти вина, въпреки че ЕС, може би доста несправедливо, го е регистрирал като трапезно вино.
Всъщност, народното вино, присъстващо на гръцката трапеза, е с толкова специфичен вкус на борова смола, че извън пределите на родината си, то е познато предимно на страстните ценители. Уникалната Рецина притежава специален статут на традиционно вино, който гарантира, че е произведено в един от трите района – Атика, Евбея и Беотия, по определен метод, от определен сорт грозде и задължително със смола от алепска пиния. Използва се само бяло грозде от сортовете „Саватиано“ и „Родитис“. Методът на приготвянето му е аналогичен на този, за приготвянето на обикновено сухо бяло вино, но с тази разлика, че към гроздовата мъст се прибавят парченца борова смола – около 10 г на всеки литър, които впоследствие се отстраняват заедно с утайката при първото претакане. Ролята на смолистите кристали – предотвратяват нежелателното окисляване и едновременно с това придават отличителния и неповторим вкус на Рецина.
И, още една забележка от Календара, специално за ценителите на червените вина. И при тях битува античната традиция с добавянето на борова смола. Известни са под наименованието „Кокинели“ и се произвеждат от същия винен сорт грозде – „Мавдилари“, използван в Гърция и за обикновените сухи вина. За разлика от Рецина, обаче, в червеното вино ароматът на смола се усеща далеч по-слабо, така че характерният вкус е напълно съхранен.
Именно Кокинели би следвало да е най-популярното традиционно гръцко вино, тъй като е по-близо до всеобщата представа за вкус и аромат на божествената напитка. И все пак, както в самата Гърция, така и извън нейните предели, славата принадлежи на бялото смолисто вино, празнуващо днес – Рецина. 

Рейтинг: 

Average: 4.7 (3 votes)

Още по темата: 

На гости у съседите

Традиционни гръцки предястия

Три бързи рецепти за вкусни пикантни разядки – чудесни предястия, традиционни за гръцката трапеза и много подходяща компания на студения аперитив!

 
 
 

За контакти