Вероятно повечето от нас дори не подозират колко добра храна е зеленият фасул. Безценен източник на фибри, калий, желязо, мед, манган и фолиева киселина, той е с много ниско съдържание на мазнини и съдържа важните протеазни инхибитори, които забавят развитието на раковите клетки. И, макар да не е най-любимият ни здравословен зеленчук, редно е да му обърнем внимание – предвид качествата си, културата определено заслужава уважението ни!
Под наименованието Лима-фасул, зеленият боб е култивиран от човека още около 6000 г. пр. Хр., в района на Андите. Впоследствие се разпространява на север от Рио Гранде, а през XVв. вече е пренесен и се отглежда и в Стария свят. И днес едно от най-популярните ястия, приготвяно в южните части на Съединените щати е Succotash – яхния от зелен фасул, царевица и червени люти чушки. В Япония, пък, т.нар. бейби Лима-фасул е основна съставка на традиционно поднасяната като десерт бобена паста. В Европейските кухни зеленчукът присъства в множество рецепти за супи, салати, гювечи и яхнии.
Малко уточнение: често в рецептите зеленият фасул е отбелязан като „маслен боб“, но всъщност става дума за две разновидности на зеленчука. Названието „маслен боб“ се използва за по-едрия фасул, с плоски шушулки в бледо жълт цвят, докато типичният Лима-фасул, който у нас популярно наричаме зелен боб, е с по-дребни бобчета, разположени в зелена шушулка с форма на тръбичка.
Защо не бива да се лишаваме от по-честото гостуване на зеления фасул на трапезата ни? Високото съдържание на фибри в него действа подтискащо на нивата на кръвната захар. Разтворимите фибри абсорбират стомашните течности и образуват своеобразен гел, който забавя усвояването на въглехидратите. По този начин се осъществява баланс на кръвната захар, при същевременно осигурен процес на бавно и стабилно изгаряне на енергията, което превръща зеления фасул в широко препоръчвана за диабетиците храна.
От друга страна, същите разтворими фибри се свързват с жлъчните киселини, които образуват холестерола и тъй като не се абсорбират от червата, те подпомагат отвеждането на киселините от организма – т.е. съдействат за понижаване нивата на холестерола, а оттам – играят важна роля за предотвратяване развитието на сърдечно-съдовите заболявания.
Зеленият фасул съдържа големи количества фолиева киселина, която действа като понижава нивата на хомоцистеин - аминокиселина, явяваща се междинен продукт в един от метаболитните процеси, протичащи в човешкия организъм. Именно високите нива на хомоцистеин в кръвта могат да бъдат причина за инфаркт или развиване на заболявания на периферната кръвоносна система.
В зеления фасул има сериозно наличие на магнезий, смятан за блокер на калциевите канали. Обяснението – когато магнезият присъства в необходимото количество, вените и артериите се отпускат, т.е. намалява съпротивлението и се подобрява проходимостта и свободното движение на кръвта, кислорода и хранителните вещества в организма.
Освен възможността за бавно изгаряне на въглехидратите, зеленият фасул повишава енергийните нива с осигуряването на повече желязо – неразделна част от хемоглобина. Не бива да пренебрегваме и факта, че зеленчукът е важен източник на манган - подпомага дейността на важни ензими, отговорни за производството на енергия и осигуряващи антиоксидантна защита за организма ни. В зеления боб се съдържа и микроелемента молибден – неразделна част от ценния ензим сулфит оксидаза, който детоксикира организма от сулфитите от консервантите в храните.
Нима са ни необходими още аргументи, за да разнообразим менюто с повече ястия, включващи полезния зелен фасул?!
