На пръв поглед изборът на Кулинарния календар изглежда някак пресилен – цял един ден от годината се посвещава на една подправка?! Да, но се оказва, че освен изключително популярен и почитан във всички кухни по света, той съвсем не е толкова обикновен. Особено след като единствен сред подправките именно той е избран за разменна единица, с която голяма част от градовете по онова време плащат дължимите данъци и такси.
Защото, освен добре познатият и щедро добавян към почти всички гозби черен пипер, съществуват зеленият, белият и розовият, които са извоювали мястото си в кулинарията за ценители!
Зеленият е най-младият и ароматен сред видовете. Той е плод от храста на черния – красива тропическа лилия, която расте в Индия, Мадагаскар, Малайзия, Индонезия, Бразилия. Нежните цветчета оформят малки клончета със зърна, които отначало са зелени, впоследствие постепенно стават червени и накрая – тъмнокафяви. Различният цвят на зърната показва степента на зрялост в момента на брането, а цветът на белия пипер идва просто от отстранената външна люспа.
И, ако черният и белият използваме дори без да се замисляме, то зеленият, наричан нежно от майсторите готвачи „зрънце фантазия“, се нуждае от преоткриване. На пазара той се предлага основно в изсушен вид или в саламура от силно подсолена вода и допълнителни подправки. Ако все пак попаднете на клонче пресен зелен пипер, съветът е да го съхранявате или в хладилника, или в саламура. Елегантното му присъствие прави вълшебни сметановите сосове, ястията с телешко, дивеч, патица или дори свежа салата с авокадо. А, вкусът и естетическият вид на плато сирена или нежен микс от плодове, поръсени с нежните зелени зрънца, са просто фантастични! Заслужава си да се опита!
А за десерт, Кулинарният календар ни поднася артистичния розов пипер. За него е необходима уговорката, че не е точно пипер, тъй като вкусът му е по-скоро сладникав, но въпреки това, благодарение на аромата си, той успешно се включва както в ястия, така и в десерти. Наричат го „бурбонски пипер“, „китайско кафе“ и дори „фалшив пипер“. Той е плод на дърво, виреещо на островите Реюнион и Мавриций, среща се и в планините на Южна Америка и няма нищо общо с растението, даващо ни черния, белия и зеления пипер. Кулинарните историци смятат, че е заимствал името, само за да продава по-добре очарованието си.
Розовият пипер достига до нас на цели зрънца, които бихме могли сами да смелим, за да поръсим с него ваниловия сладолед или вареното ястие. Той участва в различни специални миксове, а самостоятелно се изявява като желана подправка, придаваща превъзходен вкус на плодови сокове и зеленчукови терини. Особено място му е отредила висшата кулинария, пръсвайки зрънца розов пипер върху рибни филета, резени пъпеш, бели меса и, разбира се, артистично оформени десерти с плодове или напитки като пунш и сангрия.
Е, явно напълно заслужено пиперът е получил своя собствен кулинарен празник!
