Ден на пая

Днес празнуват всички видове тарта, както още е известен паят в кулинарните среди, макар че названия като руското „пирог“ и френското „киш“ също са широко популярни!
Пищно разнообразие цари сред рецептите за приготвянето на това ястие. Като се започне от големината и формата на крайния продукт, премине се през вида и вкуса на използваното тесто и се стигне до многобройните интерпретации и понякога смели фантазии по отношение на плънката!
Първите пайове датират от около 9500 г. пр. Хр. – времето на египетския неолит или новокаменната епоха, когато използването на каменни сечива, оформени с полиране или шлайфане, се превръща в обичайна практика; опитомяването на растенията и животните е в пълен ход, а хората започват да се заселват на постоянно място, възникват селищата и се развиват занаятите.
В началото пайовете се приготвят под формата на дребни сладкиши, пълни с мед, с хрупкава коричка от овес, пшеница, ръж или ечемик. Доказателство за съществуването им са рисунките от стените на гробницата на Рамзес II, управлявал през 1304-1237 г. пр. Хр. Рецепта за пай с пилешко месо пък е открита върху плоча в Шумер, а археолозите определят възрастта й от преди 2000 г. пр. Хр.
Първите пайове в историята на Стария континент се приписват на гърците и римляните, за да се стигне до кралските трапези от 12-14 век, когато във викториански стил, европейските готвачи сервират върху пая птицата, чието месо са използвали в плънката. Когато поклонниците пристигат в Новия свят в края на 1600 г., те пренасят и рецептата за традиционния английски пай с говеждо, агнешко, патешко или гълъбово месо.
Познатият ни днес сладък пай се появява едва около 1800 г., а през 1940 г. се превръща в емблематичен американски национален десерт. За десерт или основно блюдо, днешният кулинарен празник ни дава добра идея за вечерната трапеза!